Пчелният мед е продукт, произведен от пчелите след преработка на цветен нектар или други сладки сокове от растенията, както и от екскретите на насекоми, смучещи растенията. Пчелите обогатяват тези продукти със свои секрети и ги складират в килийките на питите, където ги преработват и запечатват.
В зависимост от произхода си, видовете пчелен мед са два – нектарен и манов. Според броя на растенията, от които е получен, бива монофлорен – получен от нектара предимно на един вид растение и полифлорен – получен от различни видове нектар. Монофлорният състав на меда се установява чрез извършване на поленов анализ.
Според начина на производство се използват следните наименования за отделните видове пчелен мед:
– „пчелен мед във восъчна пита“ – за мед, продаван в запечатани цели пити или части от пити,
– „пчелен мед с восъчна пита“ – за мед, съдържащ едно или повече парчета восъчна пита,
– „отцеден пчелен мед“ – за мед, получен чрез отцеждане на разпечатана восъчна пита,
– „центрофугиран пчелен мед“ – за мед, получен чрез центрофугиране на разпечатани восъчни пити,
– “пресован пчелен мед„ – за мед, получен след пресоване на восъчни пити,
– „филтриран пчелен мед“ – за продукт, получен чрез филтриране на примеси, по начин, който съществено намалява съдържанието на полени в него.
МАНОВ МЕД
При липса на източници на нектар, пчелите събират мана от растенията и я преработват в манов мед.
Мановият мед обикновено има масленозелен, тъмнокафяв или черен цвят. Той превъзхожда нектарния мед по съдържание на сухо вещество, минерални соли, захароза. Отличава се също с повишено диастазно число (параметър, определящ броя на активните ензими) и понижено съдържание на инвертна захар. Различава се от нектарния и по по-големият процент декстрин, мелицитоза, белтъци и минерални соли, а мановият мед от животински произход съдържа и значително количество микроорганизми. Притежава антибактериално и антипоротозойно действие. По-хигроскопичен е от нектарния мед и като такъв е по-склонен към вкисване.